Навярно съм извадила късмет,
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.

А грижи има делнични - безброй,
но някъде в главата ми се крият
гори зелени, песни на прибой
и извори с божествена магия.

Навън е мрачно, стеле се мъгла,
по вените разлива се досада,
а в мен се раждат хиляди слънца
и птичи хор ми пее серенада.

На времето горчивия нектар
отпивах с благодарност, без страдание,
защото нося рядък, ценен дар -
смеха и разделеното съзнание.

Живее сред света едната част
и смело пише пъстрите си страници,
над другата животът няма власт,
там няма нито бури, нито граници.

И в нея пазя свято онова,
което дава сили на крилете ми -
момичето, усмивка, любовта
и верните пътеки към небетата.

Превръщам лесно в начин на живот
вълшебствата, наричани измислици
и не е просто глупав анекдот
идеята за щастие. А истина.

Без идеята за щастие, сме просто примати. Много силно стихо, много!

Живей в истина, Вики!

Това си е направо дарба, да можеш да се надсмиваш на разните ситуации. Голям кошмар е, да си мнителен и да се стягаш от всичко. Стихото е много сполучливо.

Е-хе, какви стихове! Отвсякъде - завършеност и съвършенство! Висша проба изкуство! Поздравления!