Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.

Защото дебне в тъмното страхът,
а време е оттук да си замине,
южняк да измете сияен път,
посипван с прах от толкова години.

Разсъмва се. Пак ражда се зора
и видимо в небето избледнява
надменната, примигваща звезда,
която се усмихва, но не сгрява.

Живителните слънчеви лъчи
на утрото, ще стоплят пак земята
и, отразени в плачещи очи,
ще известят, че идва светлината.

Че свършил е ужасният кошмар,
а злият похлупак на битието
мираж е - самовластен господар,
измислен, да затвори в плен сърцето.

Разсъмва се. Пробужда се мечта,
на светъл връх строи уютна къща,
изгрява огнен зов за свобода,
в една душа надеждата се връща...

Стихът е чудесен!!!
Б.

Стихът е чудесен, надеждата - пленителна! Дай, Боже, да се сбъдне!

"Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат."