Постинг
01.06.2021 18:54 -
В ЗОНАТА НА ПОСРЕДСТВЕНАТА ПОЕЗИЯ
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2072 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2021 19:11
Прочетен: 2072 Коментари: 8 Гласове:
3
Последна промяна: 01.06.2021 19:11
Margarita Petkova
20 ч ·
ЗОНАТА*
"И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев
По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи цитирай
20 ч ·
ЗОНАТА*
"И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев
По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи цитирай
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
Който се кефи на Путин, си няма хабер от...
Рожби на идиотизма
Който се кефи на Путин, си няма хабер от...
Рожби на идиотизма
Margarita Petkova
20 ч ·
ЗОНАТА*
"И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев
По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи
цитирай20 ч ·
ЗОНАТА*
"И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев
По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи
Руснаците в такива случаи казват - "надумано".
Очевидно жената е чела "Пикник край пътя" на братя Стругацки, или пък е гледала филма на Тарковски "Сталкер". Там все за Зоната става въпрос...
цитирайОчевидно жената е чела "Пикник край пътя" на братя Стругацки, или пък е гледала филма на Тарковски "Сталкер". Там все за Зоната става въпрос...
сама го признава, но ти нали си ми много умен - и без да го споменавам, улучи.
цитирайаз се чудя на тази жена, тя ми прилича на Станков в женски образ - онзи все за улични женски тротинетки пише, тази все за мъжки. Всеки път - подобие и плагиатене отнякъде. Как не им омръзна и на двамата.
цитирай
5.
missana -
И двамата знаем, Роси, че всеки автор не може да надскочи в писането си
02.06.2021 09:22
02.06.2021 09:22
духовното си ниво. Низшите духове, т.нар. прети /или претаи/ пишат за преживяванията си на ниво - най-долния тан-тиен.
цитирайmissana написа:
духовното си ниво. Низшите духове, т.нар. прети /или претаи/ пишат за преживяванията си на ниво - най-долния тан-тиен.
Да го кажем по- разбираемо за простичките: " Дай му цица и дупе, да напише стихове!"
rosiela написа:
Имаш право!
Да го кажем по- разбираемо за простичките: " Дай му цица и дупе, да напише стихове!"
missana написа:
духовното си ниво. Низшите духове, т.нар. прети /или претаи/ пишат за преживяванията си на ниво - най-долния тан-тиен.
Да го кажем по- разбираемо за простичките: " Дай му цица и дупе, да напише стихове!"
не знам дали помниш, имаше една " голяма дама на еротичната поезия" Илинда Маркова. Имаше добро семейство, двама сина, но се впусна в мръсната еротика и не се спря. Книга след книга.Всички загинаха до един, след семейното заминаване в Австралия. Илинда остана сам сама, да си пише еротичните глупости.
Петкова вечнолюбовната и многомъжовата поетеса загуби вече дъщеря си, едно хубаво момиче, което си отиде от рак. Две деца остави.
А има още двама сина.
Колкото и да ми е антипатична Петковата, не й желая съдбата на поетеса - еротеса Маркова.
Казано с други думи, не са Богоугодни тези неща.
цитирайПеткова вечнолюбовната и многомъжовата поетеса загуби вече дъщеря си, едно хубаво момиче, което си отиде от рак. Две деца остави.
А има още двама сина.
Колкото и да ми е антипатична Петковата, не й желая съдбата на поетеса - еротеса Маркова.
Казано с други думи, не са Богоугодни тези неща.
Търсене