Сто възкръснали, неми спасения
замених за секунда разпятие.
Сетивата са слепи прозрения
и объркват бита с необятното.

Сто минути продадени истини
изоставих по пътя към тръните.
Неизречени думи, разплискани
ме последваха, тежко прегърбени.

И столетия мъртви илюзии
с побелели коси, като вещици,
от отворена длан се изхлузиха
и стопиха се в мрака на свещите.

Имам само пожарите изгревни,
само звън на далечна камбана...
В лабиринт от удавени призраци
аз избрах да съм сребърна кана.