Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,
но не ми имитирай играчи.

Не изготвяй сценарий познат,
с който женски сърца се превземат.
Няма принцове в днешния свят,
пък и аз, даже дявол приемам.

Даже клетник, низвергнат сред ад,
мога с дума една да погаля,
да повярвам, че грешник е свят,
ако знае как изгрев се пали.

Ако мислиш да идваш при мен,
знай, че няма турнир и награди
и не падай на планове в плен,
не очаквай, търси изненада.

Нямаш нужда от маска. Хвърли
благородно фалшивия блясък.
От измамата дваж по боли
този, който самин я разнася.

Няма смисъл да сваляш звезди
и удачни слова да налучкваш...
Любовта се не прави, нали?
И не никне. Тя просто се случва.

Великолепно стихотворение, Земела! Поздравления за него!

Просто си случва! Хубаво казано.