Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.

Превърнах се в листо от детелина,
в купчина топла пепел се открих,
но как да вляза в райската градина -
духът си непокорен не смирих.

Да ида в църква - рядко ми се случва.
За някои е грях, но не приех
неверници на вяра да ме учат,
да искат за делата ми отчет.

Измамници тръбят за идеали,
престъпници говорят за закон...
Сред хилядите съвести заспали
от истини направих си заслон.

В море от гняв и кипнала омраза
с любов бронирах своето сърце.
Изгарях в лед, но чиста се опазих
като сълза в очите на дете.

Много силно стихотворение!
Малко хора успяват да се опазят и да не се поддадат на импулсите си...

Сърдечен поздрав за силния стих! :)

:)

Поздрави за силния ти характер, всеки си е създал някаква броня, но не съм чувала тя да бъде любов, а всъщност такае, когато човек обича, нищо лошо не може да проникне в сърцето му, всичко минава някак по допирателна, позната ми е. Аз ходя в манастири и църкви, но не контактувам с божи служители, въпреки че и между тях има свестни хора.