Пред вратата на ада, стъписан,
си застанал. Познатият свят
се стопява. Единствена мисъл
те спохожда - върни се назад.

Ала някаква властна магия
в своя плен те държи. Този  праг
ако минеш, дали ще откриеш
как се спира лудешкия бяг

на сърцето, пулсиращо с вяра,
на мечтата, превзела нощта?
"Ако искаш, върни се" - коварен
е на стария  демон смехът.

Тази порта таи неизвестност,
твоят страх е едничкия страж.
Да си тръгнеш, навярно е лесно,
но да влезеш се иска кураж.

С длан трепереща хванал бравата,
чакаш звук, указание, глас,
а пред теб е безмълвна вратата...
Ще отвориш ли? Адът съм аз.