Не можеш сам. Тревожно е, нали?
Чудовища в сърцето ти се гушат.
Да носиш отговорности - боли
(а как е лесно някого да слушаш).

Събитията? Нямаш власт над тях.
Връхлитат те, почти като тайфуни.
Да се опреш на факти, те е страх
(а хората не стават за бастуни).

Зависим си - от сляпата съдба
навярно. А животът си е сложен.
Че слаб си, нямаш никаква вина
(съседът пък, без чашката не може).

Защо ли не остана си дете -
ръката ти държат пред всеки камък,
но... някой свободата ти краде
(а ти си се родил за трон и замък).

Какво те чака? Тежка самота,
пиянството - една последна гара?
Килия със заключена врата
и психолог. (А той държи цигара)

страховит завършек :)