Една любов на прага ми стои.
Не иска и не пита - просто чака
минутата, в която ще заспи
неверието, в ложето на мрака.

Една любов, родена от смеха,
избрала смелостта да съществува,
сияе в ласкав поглед и в душа,
родена с ветровете да танцува.

Една любов на прага ми стои,
без даже към вратата да посяга -
ключалката ръждясала мълчи,
но тя е търпелива. Тя не бяга.

С пленителна усмивка ме следи,
не моли, не сравнява се, не плаче
и знае точно как ще победи,
и вярва, че за мене нещо значи.

Една любов - лъч цветен от дъга,
копае в мен основите на къща,
в която да живее без тъга
и винаги да може да се връща.

Една любов - кралица от лъчи,
магьосница на сънища изкусна,
пред прага ми уверено стои
и просто чака в мен да я допусна.

Какъв плътен образ - не съм срещала такава силна персонификация на любовта! Прекрасно е, Вики! Поздравления!

Имаш страхотен талант.

Няма как да премине в нашия земен план, но така пресъздадена е безспорно доказателство, че я има! А значи, има надежда и за всички нас :)