Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.

Как описва се с прости слова най-великото знание!?
И над тях, и над термини сложни струят светлини.
Ни за Бог и любов, ни за дълг проговарят избраните,
отвъд думите някъде, древно послание спи.

Как описва се то - непознатото, странно усещане,
че летим и пропадаме, всичко сме, нищо не сме
и през бездни и пътища, сякаш съседи, се срещаме,
там, където отива се трудно, но всеки расте.

Отвъд думите някъде, свят с чудни истини чака ни,
зареден е с покой, омагьосан от сила добра
и в усмивка превръщат се всички сълзи неизплакани,
и се връщаме чисти. В своя път и на тази земя.

Грабнаха ме тези стихове, и подсетиха, че можем да върнем изгубената ни дарба, припомняйки си "Как описва се то - непознатото, странно усещане..." и че "Отвъд думите някъде, свят с чудни истини чака ни..."!
Хванах се че като чуя хубава поезия, ми идва да кажа "Послание за Припомняне", само за тези, които се учат, или се питат "Как описва се с прости слова най-великото знание?"
Благодарности и искрени поздравления Земела!
Лекс