Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят
онези, неизменно съвършени
(и утопични, в странния ни свят),
магически преплетени вселени.
Дочувам често топлия ти глас –
говориш ми за влюбените птици
и вярваш – вечността очаква нас,
с готовност на сълза върху ресница.
Дори да не е скоро, тук и днес,
дори да е след няколко столетия,
една любов, без дом и без адрес,
в ръцете ни преплетени ще свети.
Сега си само облак топлина,
сега съм само ласкаво сияние...
На камък сяхме грешни семена,
които избуяха в разстояния...
Навярно, просто мисъл. И съдба.
Една любов, обгърната с мълчание -
награда и присъда за това,
че полетяхме. Въпреки страданието.
