Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.

Не знам дали от огъня боли,
или се свива в мене таралежът
с настръхнали, изострени бодли,
при допира до смелата ти нежност.

Или пък, просто в дяволска игра,
ръцете ни горещи се преплитат...
Над мислите ми - девствена гора,
небето меси лунната си пита.

Обгръща ни сребриста тишина,
в която всяка дума е излишна.
На прага пак застава любовта - 
чаровна, а тръпчива като вишна.

Треперя, но прогаря ме жарта
избликнала в очите ти лъчисти,
а нежната им, жива светлина
напомня - всичко огънят пречиства.

По принцип не съм фен на женската любовна поезия, не я чувствам, но тук усетих такава плътност на внушението, такова пиршество на всички сетива, че естетското в мене се възторгна от еротичното - откри нестинарското, жертвеното, надникна в космическото и вечното. Прекрасно, Земела! Поздравления!

Така е. Огънят пречиства.
И грешниците ги пречистват с огън в ада.

Много хубаво стихо!...

Само човек, преживял ада и рая в цялата им дълбочина, може да изрази душата си и осъзнатите житейските Истини, бликащи от нея, по толкова необикновен начин!
Поздрави!

Докато четох, опитвах да позная.
Или си риба, или зодия везни ... за рак, не зная.
:)

че когато се усетиш необходим -две слънца изгряват над върховете! Тука не мога да ги преброя! Такава изгаряща лирика рядко съм чел!