Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен
от света, от човека и, може би, даже от Бога.
Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади
и се къпят в роса полудели звезди босоноги.

Там високият връх е и цел, и упойна наслада,
а цветята се гонят със пъстър рояк пеперуди.
Там усмивката стига за твоя едничка награда,
а ръката приятелска не е невиждано чудо.

Този кът е красив, с аромат е на слънчево вино,
там дървесните клони нечувани мантри запяват.
Само миг ако спреш, от суровия ден да починеш,
рой светулки в очите ти пламнали ведро изгряват.

Там цари тишина и покой, там е топло и светло
и разбираш внезапно, че имаш кураж да обичаш
и да следваш докрай на живота пътеките цветни.
Този кът чуден просто човешка душа се нарича.