Постинг
17.05.2013 08:23 -
Разпознаване
"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."
"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."
"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."
"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."
Той само не позна ме като свой.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."
"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."
"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."
"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."
Той само не позна ме като свой.
Той само не позна ме като свой
-като си говорим без да се вслушаме в интересите на другия човек и не вникваме в чувствата му. Един език говорим, а не можем да се разберем? Свят многолик и безчувствен!
цитирай-като си говорим без да се вслушаме в интересите на другия човек и не вникваме в чувствата му. Един език говорим, а не можем да се разберем? Свят многолик и безчувствен!
Мдам....
човекът-сянка
той никога не разбра,
че аз съм всичко
ей това,защото
самовлюбен беше
и влачеше като порой
мен като грешница
в безумния си порой той,
не зачитайки ме,че и аз
имам право да съм аз,която
всъщност е морето,а също и небето,
полето с вълшебните треви,(
и планината също,която
с дърветата добри,
просто май ме подлуди...
Прекрасно изливане,zemela,
моите сърдечни поздрави и
искрени симпатии:)
цитирайчовекът-сянка
той никога не разбра,
че аз съм всичко
ей това,защото
самовлюбен беше
и влачеше като порой
мен като грешница
в безумния си порой той,
не зачитайки ме,че и аз
имам право да съм аз,която
всъщност е морето,а също и небето,
полето с вълшебните треви,(
и планината също,която
с дърветата добри,
просто май ме подлуди...
Прекрасно изливане,zemela,
моите сърдечни поздрави и
искрени симпатии:)
Коя си ти? - попитах себе си накрая,
Човек ли съм? - Дори самата аз не зная!
Човешките инстинкти са вродени,
а в днешно време някак отчуждени...
цитирайЧовек ли съм? - Дори самата аз не зная!
Човешките инстинкти са вродени,
а в днешно време някак отчуждени...
"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен..."
Благодаря! :)
цитирай"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен..."
Благодаря! :)
Мога да потъна във всеки един стих и да го усетя със сетивата си, но последния не мога да припозная.
цитирайТърсене
Блогрол