За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.

И още, искам ледени звънчета
и ангелски фанфари да ми свирят
мелодия дошла от вековете,
на вечен дух по светещите дири.

Едни очи, с които да поглеждам
към хора и звезди с проникващ поглед
и чифт крила, и пареща надежда
за мир в света, за щастие и полет...

Навярно, искам много. Или малко.
Или пък, просто всичко невъзможно,
но колко ли (за мен) ще бъде жалко, 
с неверие сърцето да тревожа.

Твърдят, за чудеса че идва време - 
ами добре - поръчала съм чудо.
Дали ще дойде, дявол да го вземе,
ако приемам хапчета за лудост!?

Не бях добра, разбира се - нормално,
все пакости творя, макар и стара,
но знам - Един е само идеален,
а ние, непослушните, му вярваме.

Бодро и ведро - предколедно, по традиция, предусещане и очакване.
В последните две строфи сякаш влизаш в имплицитен спор с някого и с нещо- или със себе си - и ставаш много истинска:)
Поздрави, Земела!

Един е само идеален,
а ние, непослушните, му вярваме.

Е харесах тази философия в чудесния финал:)

Пожелавам ти - сбъдни желанията, всички, които си написала като калиграф в писмо до Дядо Коледа!
Нека ти и всички ние, непослушните, които вярваме да бъдем погалени от Единственият, Идеалният!

А тъй! И от мен едно апченце за лудост. Ама коледна... И пожизнено да,н те устая!

Ако, не вярваме- има ли смисъл и за нас...
Приятелю, почитания-всички сме луди...годините го направиха!!!
НЕКА СМЕ ВЕСЕЛИ В ПРАЗНИЦИТЕ-И ЛУДИ, НАЗДРАВЕ !!!

Каквото си си пожелала, предполагам си го получила.

Присядам срещу теб поизгладняла. Същото поръчвам - порцията чудо.