Онези романтични времена, 
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.

Тогава всичко просто е било - 
или вървиш напред, или пропадаш
в капана на житейското тегло,
а всеки следващ изгрев бил награда.

Сега блестят изкуствени слънца,
и лампи, и неонови реклами,
но не е привилегия речта,
а източник на гняв и мелодрами.

Водата не е изворна вода,
а стоката поредна в магазина
и не е лек планинската трева,
че имаме развита медицина...

Но как така се случва и дали - 
по-немощни и слаби се оказваме,
по-често нещо скрито ни боли...
Прекрасен свят, разяждан от проказа...

Защо и как оказахме се тук - 
на времето, в десетата му глуха!?
Сменихме с електронен пулс и звук
любов и гласове. За който духа...

Щом има чип, товар е паметта,
сърцата пред портфейлите изтляват
и тръгваме по гнили стъпала
към следващо ниво. На оглупяване.

Жестока си!
В седем стиха си сместила хилядолетната история на човечеството и отделния човек.
Че даже си предвидила и бъдещето – оглупяване – Ха–ха–ха!

Винаги съм се чудила на тия стъпала, по които уж се изкачваме - все по-високо и по-високо... пък все повече затъваме в калта на безчовечността. И не само:)
И в сатирата си толкова добра, колкото и в лириката. Поздравления, Земела!

Фантастично!
Парадоксът на съвремието!
Плеследващи и покоряващи все по- големи висоти, ние затъваме в калта на еснафщината си?
Лека нощ!

Благодаря ти и за дълбоката, проницателна, мъдра, вдъхновяваща поезия, която твориш, одухотворявайки посредством творчеството си всеки, докоснал се до нея!
Поздравления и почитания!

Всички виждаме и живеем в този свят, но само ти си го описала точно такъв, какъвто е - без разкрасяване и без "наклепване".

"Щом има чип, товар е паметта,
сърцата пред портфейлите изтляват
и тръгваме по гнили стъпала
към следващо ниво. На оглупяване."

Измамният, прекрасен нов свят, който сами си сътворихме...
Поздравления!

Амчи светът е прекрасен, бе! - и ти що тъй минорно се ...ваш с него?... "... Към следващо-то ниво на оглупяване" вече повече от 400 хилки библейски години - след библейското Грехопадение, от него поумнели с колебливо-противоречив человешки разум - околовръст "добро и зло" още се мотаем за житейско разнообразие в какви "добри и лоши" щуротии да върлуваме доде сме (д)живи. Дживи, т.е. диво живи... Нъл съм те благославял: Да дивееш жизнено! Пък ти...
ПП: Както и повечето останали е хубаво... Ама мен "на към минорните" ме озадачават: За к,къф ... да й се оставяме - на минорната страна от муцунката на (д)живота, дивен (д)жив Живот?!... Да дивееш, ей!