В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.

А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко
и на Бога за дрехата с крехка ръка се държа.
Още нищо не знам и се уча да сричам уроците
за искри, отразени и в невинни очи, и в дъжда.

Тук изнасям на гръб, по житейски баири, товарите
на изстрадани грешки, на заблуди и хорска мълва.
Там съм капчица чиста, коленичила тихо пред старите
правила на учители с твърда, крепяща ръка.

И когато стоя на невидимо тънката граница
между двете реалности - две опорни скали в моя ден,
се отгръщат пред мен пожълтели, забравени страници,
сякаш писани с дъх, в който няма и помен от тлен.

Там разбирам добре, че не е вечността ни разпятие,
ни играчка чуплива в пълен шкаф с непотребни неща.
Няма как да премина отвъд, само миг възприятие
получавам в различния свят. Кратък лъч светлина.

На предела стоя, благодарна за щедрите дарове - 
плод на истинен дух, моят жребий избрал с вещина.
А граничната линия не е пазач, огледало е,
изковано от мъдрост божествена - дар за света.

Подсети ме, колко тънка може да е границата между добро и зло?
Как доброто за едни , е непоправимо зло за други!
Затова и в Библията е казано- не прави непоискано добро!
Като Арабската пролет, например!

Хубава вечер, Земела!

Мисълта така лесно прехвърля границата, взорът обхожда толкова свободно всичко в двата паралелни свята - ти сигурна ли си, че си отсам огледалото? :)
Поздравления, Вики!

Да, всички стигаме до тук.

Думи, мисли - прозрения, дадени на малцина като дар!
Благословена си!

Когато поставиш читателя между два свята, това е съвършенството в изкуството да си разбран!
ДА...определено си го направил/ а
Браво!

отпивам!

Красиво и вярно...

Творчеството ти е вдъхновяваща благодат за читателите. Поздравления и благодарности за духовното удовлетворение!

Страхотно!