Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...

Държим се, сякаш правим нещо истинско
и сякаш всичко важно е в света,
а мислите ни - дразнещо разплискани
по дребни, незначителни неща.

Работен ритъм, графици и срокове - 
живот, изгубен в хорската тълпа,
без миг дори за жизнените сокове
и разговор с кристалната зора.

По изгрев, хоризонтът грее в розово,
синигерче подсвирква с весел глас
и пита ни "за слънцето готови ли
сте, хора?" Крие мъничък компас

в гърдите си и сочи ни посоката
към смях и светлина, към светове,
събрали в топла шепа най-високите,
а най-гостоприемни върхове.

Пореден ден. Не ни се пее, писва ни,
но малкото синигерче тупти
в сърцата ни и буди ни за чистата,
божествена вселена на мечти.

Любимото чичопейче - чудесна пролетна песен си му изпяла, Земела! А утрото днес на изгрев наистина бе такова - в стих да го опишеш, в песен да го изпееш. Като нарисувано: първо розово, после червено, лилаво. Пътувах на изток, към Варна, и близо час му се наслаждавах...
Хубав контраст между сивотата, умората, бърнаута - и радостното предпролетно очакване. Поздравления, Земела!

Да, "На разсъмване всичко е розово, За 15 минути макар".

Зарадва деня и душата ми!

Две стихотворения в едно.
Разделени по равно. Като в живота - делници, битки, планове, графици, срокове, малко намръщени, леко изнервени...
Това отминава!
Втората част е слънчева, розова, синигерова песен и малък компас, който затуптява и в нашите сърца.
Показва истинската посока - красотата, добротата, чистотата, божествената същност на нещата.
Мартенски поздрав, zemela! И благодаря!

Вкусът поправяме с кристали розови, дарени от зората. В битка с вятъра рисуваме компаса в розата на ветровете, да вдъхнем нежни аромати. А песента сама звучи напук на блудкавите делници, божественото над тълпата в пух облачен да слее.

Ка-Ве-Ге-ецът е сухичък като сламка, ама ти се радва,бе!...
А и аз се зарадвах, че не си хукнала по Силата на Мълчанието и се понапъваш сегиз-тогиз да ни зарадваш не само с присъствие. Уважавам оптимистичните песимисти като теб с добито знание и предусещане, че светът хилядолетно вече бяга към Финала... Но Апокалипсисът не е Края, същинския. Чрез Дядо Господ за такива като теб възможно е, /дано, и като мен/ в Бъдещия век да продължат да дивеят жизнено като не грешат, като не грешат. Вярвайки в Заслугата от непрестанния си стремеж към Навственост, въпреки грешното си поведени за Поука в прегрешенията. Ако не прекалят със суеверности...Честита Баба М!