От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.

Седиш замаян, гледаш и не вярваш -
случайност ли е или пък съдба,
а птичи трели тихо ти разказват
за ручеи, ливади и цветя,

за влюбени усмихнати, които
прегърнати от шала на нощта,
букети си берат от маргаритки
и с тях закичват пълната луна.

Послушай, тази песен омагьосва,
в прекрасен свят пренася те гласа...
Крилатата красавица докосва
не дланите, а твоята душа.

Сама при теб дойде - незнайно чудо,
човешка топлина сама откри
и молиш се, пленен от бяла лудост,
под твоя покрив вечно да стои.

На щастието пърхащо повярвай
и птицата обичай, но помни -
не я плаши, ръката не затваряй.
Опиташ ли се - тя ще отлети.

super...
sled hubawi stihowe obiknoweno ostawam bez nito edna misyl w glawata... i sega e taka. samo edno swetlo useshtane koeto dawa izrechenata istina.