По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.

Поклащат сякаш старите дървета
оголените клони в странен такт,
а в смръщеното сиво на небето
изгрява неочакван слънчев знак.

Акордите на песенно вълшебство
прегръщат неподвижна тишина
и напояват корените, вместо
замръзващите сокове в пръстта.

А на върха на млада трепетлика
последен лист от вятъра трепти
и в сухите му жили радост блика,
че с музика завършва своите дни.

Невидимите струни и клавиши
звънят с гласче, по-чисто от сълзите.
Навярно по въздушни капки пише
незнаен, гениален композитор.

Запяват в транс дърветата смълчани,
по клоните им звуците се гонят
и тръгва към небесните поляни
божествено дървесната симфония.

пишеш, zemela. Радвам се на таланта ти :)

Започва да навява пухкав сняг,
по клоните замръзнали от студ.
Напомня ни че Коледата пак,
годината изпраща и е тук!

Реших да добавя още един куплет ;)