На пръсти слиза лепкавият здрач
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.

Копнежът омагьосващо горчи - 
какво ли спи на славея в мечтите!?
Светът, притихнал, слуша как звучи
вълшебството, в мелодията скрито.

Извива трели горският певец,
но радва ли се, жалба ли разнася...
Сами заплитат звуците венец - 
на нощната омая за украса.

А птицата, с упорство на стоик,
стаеното в сърцето си излива. 
Дали е песен, стон, предсмъртен вик?
Венецът крие стръкчета коприва...

 

Харесвам идеята за страданието-горнило за душата на твореца и "велик учител" в изкуството /П. П. Славейков/.
Красива и тъжна песен си изпяла, Вики, като истински славей.
Поздрави!