Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита. 

Най-трудната, която на инат
усмихва се на всичките ти грешки,
повярвала на жребия си свят
и в звяр да въплъти сърце човешко. 

Онази, дето даже в пустошта
и в блатото на вечната забрава
ще помни, че родил си се с душа
и затова в душата ти остава. 

Навярно я отричаш. Тя мълчи.
Но призракът лъстив на суетата,
докато гониш, нещо ти горчи
и пак е тя  - онази, непознатата. 

Не е вихрушка, шеметен възторг,
дори не е представата за чудо,
а тих покой - дихание на Бог,
в което да повярваш си е трудно. 

Но дреме в теб от огън жив искра,
каквото и да правиш, съществува
и ако днес протегнеш ѝ ръка,
тя болния ти свят ще излекува.

На лесната любов й викат секс.

ПОЗДРАВИ ЗА ТЕМАТА!
Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.

а не за неща, които само носят името "любов".

не е на ръста ти. Както орелът мухи не лови, така и ти са си заловила с трудна тема, но резултатът е повече от впечатляващ. Тих покой - дихание на Бог е темата – тя мълчи! А ти я чу! Изкусна си!

Много вярно си предала любовта, за която не се афишира, а стои тихо в сърцата и топли душата.