Нарече го любов, но май не беше.
При мен не те доведе обичта.
Дойде, когато всичко ти горчеше
и огнен ад изглеждаше света.

Жадуваше покой и топла нежност,
разбиране, приятелска ръка,
за да изгрее в твойта безнадеждност
една отдавна паднала звезда.

Какво сега? Отчаяно въздишаш
и в мислите тежа като вина.
Пореден номер в дългия ми списък,
опитал да избяга от скръбта...

Защо ти беше себе си да лъжеш?
Аз мога да обичам и така -
без вяра, без надежда и присъда.
Нима търпи окови любовта?

Дано откриеш светещата нишка
към свойта обич. Аз ще бъда спомен.
Повярвай ми, простих ти. Без въздишка.
Приятен път.  И знай - не си виновен.