Една светулка лута се в дъжда, 
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса, 
а гръм зловещ покоя мек разбива.

Навън е буря - лее се порой.
Една светукла скита край бетона.
Не вярвам да приема за герой,
невинната си, светеща персона.

Какво, че буря кърши дървеса - 
с наивната си, чиста безметежност
тя свети.  И не чака чудеса,
но чудо е, събуждащо надежда.

Една светулка - зрънце светлина,
един урок магически по смелост
за хората, изплашени в дъжда
и пред лика на буря онемели.

И аз неочаквано преди няколко вечери видях тази малка светеща мушица, и аз се възторгнах по същия начин.
А иначе с тази мекост и плавност ми напомни Лермонтов:

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!

Поздрави, Земела!

Рано е още за светулки. Чак през август.
А в София никога не съм виждал светулки.

докрай и ти светулчица си остани, като предвестница за жътва, хранеща душите!