Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.

Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад
(че друго, неприлично е за рицар),
но някой ден, напролет, не по хлад,
(в сезона за измислени девици).

Какво, че смешно, глупаво хлапе,
нарече те на стълбището "бабо"!?
За другите животът си тече,
но теб те консервира. Ти си млада.

Търпението - меч или пък щит,
съдбата награждава. Няма начин
чаровникът сънуван да е мит.
Ти вярваш, а това все нещо значи.

Но пак замръкваш, ледено сама
и слушаш как се стапят преспи лански.
Не, няма рицар. Само старостта
на кон пристига. Може би, троянски.

Ами.... Оставя човек без думи!
Моите адмирации!

Хей, красиво поетично Съзвездие, докле е поезия, все е вяра, че най-доброто предстои! :)

Вярвай!
Но не в илюзията.