Беше сън, беше вик, беше зов,
беше звън на камбана, кристален,
беше властна магия и тих благослов,

Облечен е денят във тишина,
а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,

Сънувах омагьосана гора
с проядени от червеи дървета,
с отчаяно умиращи цветя

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.

В полумрака сенки населяват
крепостта, притихналия двор,
стъпките стените отразяват,

Магьосница, кралица на стихии,
в часа, когато с болка се родих,
предрече ми жестока орисия -