Не, този път не искам чудеса.
Не ми изпращай ново чудо, Господи!
Пази ги за невръстните деца

Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,

Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно

Май не беше любов - тя отдавна е скучен сюжет.
Но не беше и грях. И пиянско безумство не беше.
Как се случи, не знам. Сякаш грабна ме вихър проклет

Нямам спомен била ли съм някога. Дръзка и огнена
се излива над мен на извечното слънце жарта
и изгаря минути живот и настръхнали корени,

             " ...Не за всичко на белия свят се говори –
          да мълчим през живота си можем за всичко."
                   Валентин Чернев (severianin)

       В отговор на въпроса на Александър Неделчев - idealist  "Какво ли правят хората със красотата?". 
Благодаря, Алекс!
Художникът безмълвно я поглъща,