По друмища неверни, цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.

Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.

Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,

Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.

(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна  вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,

Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,

Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -

Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,