Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома

Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина

Пак те няма. Вали тишина
по перваза на моите мисли.
Уж е само красива игра,

На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,

В час незнаен, когато мълчат
всички истини, мисли, съмнения,
ще те грабне вълшебният град,

Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело