Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,

Дъждът в листата приказки разказва
от тайната, зелена горска книга.
Приема ги в уханната си пазва

От орлите ли взе неспокойния поглед на хищника,
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,

    На Р. С. А.
Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.