„Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът" Чарлз Буковски
Постинги в блога
08.02.2022 10:26 -
Превъплъщения
Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
01.02.2022 09:58 -
Преминаване
Преминавам, точно като сняг,
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
25.01.2022 10:08 -
Ограда от мълчание
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
18.01.2022 10:45 -
Таралежи
Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
11.01.2022 10:05 -
Урок по живот
Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
04.01.2022 11:09 -
Невъзможност
Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
28.12.2021 09:24 -
Пак е Коледа
Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
21.12.2021 08:49 -
Мигове
По ръба на перваза се стичат изгубени мигове,
сякаш вишни презрели, се търкалят сред черната кал.
Може би са били просто пътници, тихо отминали,
сякаш вишни презрели, се търкалят сред черната кал.
Може би са били просто пътници, тихо отминали,
14.12.2021 10:50 -
Различен свят
Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
07.12.2021 13:00 -
Сърцето на нощта
Заспиват светлините на града,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
30.11.2021 15:02 -
Затворена любов
Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
23.11.2021 09:38 -
Притихнал град
Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
Търсене
Блогрол
