В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни  думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно  -

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,

Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света. 
Какво било, как би могло да бъде –

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,

Тихи  акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,

Приемам  гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница

Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име

Над море и гори, над реки,  планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни